Тomorrow Never Come

Първия работен ден от седмицата за Мария беше невероятно скучен, но същевременно интересен. Колежките и правеха глупости, тя с отегчение вършеше работата си. Въпреки доста наситения си живот с мъже на Мария и липсваше мъжът с главно М, мъжът който да я кара да се смее, да се чувства различна, харесвана, просто да знае, че някой я има за повече от 1.75м висока, слаба с голям бюст и сладко дупе курвичка. Това я тормозеше постоянно, беше предтекст за честите промени в настроението й, всичките нервни кризи и всичките й женски проблеми.

Имаше един играч с който играеха някаква игра, но той бе женен и имаше дете, въпреки, че според поведението му не личеше това да го притеснява по някакъв начин. Той е с 10 години по-голям от нея, нервен киселяк, шано тарикат, поредния охо, решил, че с кола за 15 000лв и 4 месеца фитнес се става тарикат.

Но този играч не можеше да даде на Мария всичко онова което тя искаше, въпреки, че бе от "наточените каки" в нея се бе запазило малко нежност, малко от онази детската, ученическата, от любовта от филмите, тя не държеше чак толкова на парите, колкото господина с главно Г.

Когато излезна от работата си най-накрая и стигна до колата си, осъзна в каква каша е попаднала. Един нейн приятел с който бе с нея когато тя отиваше на работа включил аварийките без тя да забележи и след 10 часа мигане, тя нямаше акумулатор. Доста изнервена се обади на този нейн приятел и го понаруга, той предложи да дойде да и даде ток. Така и се разбраха, след час и половина до два той да е там.

През това време господин тарикат дойде да я вземе. Все още за всички остана неразбрано защо той не и даде ток. Може би така е трябвало да стане. След едно приятно напушване и пийване на Мохито в някакъв бар, тя трябваше да ходи към колата си, чакаха я вече. Той предложи да я закара и да вземат кабели от някаде. Скараха се в бензиностанцията за кабелите, тя искаше да си ги плати сама, той настояваше да ги плати той, пък и от горе на всичкото настояваше по един надменен начин.



Сашо и Виктор чакаха и приятно се изнервяха, Сашо по-малко защото все пак той бе виновен за дадената ситуация. Виктор искаше да отиде да се напуши с приятели в някакъв апартамент и да пускат фоерверки. Видяха Мария задаваща се бавно по улицата с цигара в уста и кабели в лявата ръка. Цялото палене със здрависването и всичките неща стана за около 15 минути. През това време дойде и Рошавия, който бе познат на Сашо, приятел на Виктор и напълно непознат за Мария, общо взето, само Сашо се доближаваше по някакъв начин до света на Мария.

Сашо остана в колата на Мария, а Рошавия и Виктор в колата на другата, разбраха се да отидат във въпросния апартамент за да пушат. По път на там, или по-точно 100 метра след потеглянето Сашо и Мария решиха да не ходят там, тя беше доста напушена, а Сашо не беше пушил от година и половина и не мислеше да го прави пак. С малко убеждения от страна на Сашо решиха да изпият по сок някаде, но понеже беше понеделник, беше ясно, че навсякаде ще е ужасната скука.

Спряха за цигари на някаква будка, докато Сашо купуваше, а Мария седеше в колата се появи някакъв циганин от някаде, Сашо успя само да хвърли един поглед върху него и зе задълбочи в обяснението си на продавачката какви точно цигари иска и какви дъвки.

- Видя ли какво направи тоя циганин - попита Мария

- Не какво е станало???

- Тоя пошляк ( кръстоска между пошъл човек и клошар ) си извади оная работа и си направи чикия пред прозореца ми докато ме гледаше през него.

- Не бе тии много си се напушила, заеби, халюционираш, успокой се.

Мария не знаеше как да му обясни, че е било истина, всъщност и Сашо и вярваше, но просто искаше да се шегува с нея. От няма къде отидоха в една бензиностанция да изпият по бира. Явно обаче на Мария не и вървеше тази вечер с мъжете, вътре имаше още един клошар, който минавайки покрай нея каза нещо от типа на "Уаааааууууу". Това бе само началото, а те искаха да е края. Пиенето на бира продължи интересно, появиха се двама роми, решили да излезнат тази вечер и понеже не знаят къде пък и една бензиностанция от известна верига им се видяла достатъчно елитна и се настаниха на 2 метра от Сашо и Мария, които през цялото време не можеха да повярват какво се случва и как се случва и вобще за какво става дума.

След 30 минути решиха да си ходят, малко преди да стигнат пред Сашо, решиха да отидат до друга бензиностанция да си вземат сок и нещо за хапване. По път на там минаха през нещо, така и не разбраха през какво, но 100 метра след това, знаеха, че имат спукана гума, че е 12 през ноща, че е кално, а Сашо много добре осъзнаваше, че Мария трудно сама се справя със смяната на тампона си когато е в цикъл и не можеше да очаква някаква помощ от нея. Отбиха и Сашо се зае, добре, че имаше и крик и ключ за гуми и резервна гума.

Докато псуваше пренатегнатите болтове и приканваше Мария да не сяда в колата, понеже тя скоро ще остане само на крик от някаде се появи поредния пиян избушляк който искаше да осъществи контакт с тях. Сашо се изнервяше, джантата не искаше да падне от диска, всичко бе в кал и мокро, беше мръсен, колкото и да се пазеше все пак беше мръсен, по убувките му имаше кал, както и по дънките, а избушляка продължаваше с цялото си желание да се опитва да завърже разговор с тях. За него жалост не бе удостоен с никакво внимание и бавно и унило тръгна на някаде.

След 25-30 минути борба гумата им беше сменена и Сашо си бършеше ръцете с мокри кърпички и псуваше. След 5 мин бяха на някаква бензиностанция, която Сашо успя да окаля доста приятно, хвърляйки кал от подметките си навсякаде, но не му пукаше особенно много. И двамата с Мария се молеха по-скоро да приключи всичко това, знаеха, че до дома на Сашо има 3 минути с кола, а от там до Мария са още 10. Измиха се, купиха си каквото искаха и потеглиха. Не можещи да повярват за всичко това което им се случи до сега искаха само да се приберат. Вече беше близо 1 през ноща, беше понеделник от едни глупави аварийки си навлекоха куп ситуации на главата. И тамън преди да решат, че всичко приключи, михаха покрай някаква кола, в която една двойка, но не обикновенна двойка, а двойка педерасти се натискаха. Отвратени от гледката, в съзнанията им ясно изплува, въпреки, че за всеки по отделно, но абсолютно еднакво, че този ден няма край и, че гадостите ще го сполетяват цял живот.
След 20 минути всеки от тях се беше прибрал и обмисляше всичко това.
Мария одавна беше забравила за всички любовни проблеми, беше забравила за всичко, в напушената и глава имаше само циганин който си прави чикия пред очите и, клошар който я коментира шумно, пияница който иска да я налази и за капак двама целуващи се пендела.