неделя, 24 февруари 2008 г.

Тomorrow Never Come

Първия работен ден от седмицата за Мария беше невероятно скучен, но същевременно интересен. Колежките и правеха глупости, тя с отегчение вършеше работата си. Въпреки доста наситения си живот с мъже на Мария и липсваше мъжът с главно М, мъжът който да я кара да се смее, да се чувства различна, харесвана, просто да знае, че някой я има за повече от 1.75м висока, слаба с голям бюст и сладко дупе курвичка. Това я тормозеше постоянно, беше предтекст за честите промени в настроението й, всичките нервни кризи и всичките й женски проблеми.

Имаше един играч с който играеха някаква игра, но той бе женен и имаше дете, въпреки, че според поведението му не личеше това да го притеснява по някакъв начин. Той е с 10 години по-голям от нея, нервен киселяк, шано тарикат, поредния охо, решил, че с кола за 15 000лв и 4 месеца фитнес се става тарикат.

Но този играч не можеше да даде на Мария всичко онова което тя искаше, въпреки, че бе от "наточените каки" в нея се бе запазило малко нежност, малко от онази детската, ученическата, от любовта от филмите, тя не държеше чак толкова на парите, колкото господина с главно Г.

Когато излезна от работата си най-накрая и стигна до колата си, осъзна в каква каша е попаднала. Един нейн приятел с който бе с нея когато тя отиваше на работа включил аварийките без тя да забележи и след 10 часа мигане, тя нямаше акумулатор. Доста изнервена се обади на този нейн приятел и го понаруга, той предложи да дойде да и даде ток. Така и се разбраха, след час и половина до два той да е там.

През това време господин тарикат дойде да я вземе. Все още за всички остана неразбрано защо той не и даде ток. Може би така е трябвало да стане. След едно приятно напушване и пийване на Мохито в някакъв бар, тя трябваше да ходи към колата си, чакаха я вече. Той предложи да я закара и да вземат кабели от някаде. Скараха се в бензиностанцията за кабелите, тя искаше да си ги плати сама, той настояваше да ги плати той, пък и от горе на всичкото настояваше по един надменен начин.



Сашо и Виктор чакаха и приятно се изнервяха, Сашо по-малко защото все пак той бе виновен за дадената ситуация. Виктор искаше да отиде да се напуши с приятели в някакъв апартамент и да пускат фоерверки. Видяха Мария задаваща се бавно по улицата с цигара в уста и кабели в лявата ръка. Цялото палене със здрависването и всичките неща стана за около 15 минути. През това време дойде и Рошавия, който бе познат на Сашо, приятел на Виктор и напълно непознат за Мария, общо взето, само Сашо се доближаваше по някакъв начин до света на Мария.

Сашо остана в колата на Мария, а Рошавия и Виктор в колата на другата, разбраха се да отидат във въпросния апартамент за да пушат. По път на там, или по-точно 100 метра след потеглянето Сашо и Мария решиха да не ходят там, тя беше доста напушена, а Сашо не беше пушил от година и половина и не мислеше да го прави пак. С малко убеждения от страна на Сашо решиха да изпият по сок някаде, но понеже беше понеделник, беше ясно, че навсякаде ще е ужасната скука.

Спряха за цигари на някаква будка, докато Сашо купуваше, а Мария седеше в колата се появи някакъв циганин от някаде, Сашо успя само да хвърли един поглед върху него и зе задълбочи в обяснението си на продавачката какви точно цигари иска и какви дъвки.

- Видя ли какво направи тоя циганин - попита Мария

- Не какво е станало???

- Тоя пошляк ( кръстоска между пошъл човек и клошар ) си извади оная работа и си направи чикия пред прозореца ми докато ме гледаше през него.

- Не бе тии много си се напушила, заеби, халюционираш, успокой се.

Мария не знаеше как да му обясни, че е било истина, всъщност и Сашо и вярваше, но просто искаше да се шегува с нея. От няма къде отидоха в една бензиностанция да изпият по бира. Явно обаче на Мария не и вървеше тази вечер с мъжете, вътре имаше още един клошар, който минавайки покрай нея каза нещо от типа на "Уаааааууууу". Това бе само началото, а те искаха да е края. Пиенето на бира продължи интересно, появиха се двама роми, решили да излезнат тази вечер и понеже не знаят къде пък и една бензиностанция от известна верига им се видяла достатъчно елитна и се настаниха на 2 метра от Сашо и Мария, които през цялото време не можеха да повярват какво се случва и как се случва и вобще за какво става дума.

След 30 минути решиха да си ходят, малко преди да стигнат пред Сашо, решиха да отидат до друга бензиностанция да си вземат сок и нещо за хапване. По път на там минаха през нещо, така и не разбраха през какво, но 100 метра след това, знаеха, че имат спукана гума, че е 12 през ноща, че е кално, а Сашо много добре осъзнаваше, че Мария трудно сама се справя със смяната на тампона си когато е в цикъл и не можеше да очаква някаква помощ от нея. Отбиха и Сашо се зае, добре, че имаше и крик и ключ за гуми и резервна гума.

Докато псуваше пренатегнатите болтове и приканваше Мария да не сяда в колата, понеже тя скоро ще остане само на крик от някаде се появи поредния пиян избушляк който искаше да осъществи контакт с тях. Сашо се изнервяше, джантата не искаше да падне от диска, всичко бе в кал и мокро, беше мръсен, колкото и да се пазеше все пак беше мръсен, по убувките му имаше кал, както и по дънките, а избушляка продължаваше с цялото си желание да се опитва да завърже разговор с тях. За него жалост не бе удостоен с никакво внимание и бавно и унило тръгна на някаде.

След 25-30 минути борба гумата им беше сменена и Сашо си бършеше ръцете с мокри кърпички и псуваше. След 5 мин бяха на някаква бензиностанция, която Сашо успя да окаля доста приятно, хвърляйки кал от подметките си навсякаде, но не му пукаше особенно много. И двамата с Мария се молеха по-скоро да приключи всичко това, знаеха, че до дома на Сашо има 3 минути с кола, а от там до Мария са още 10. Измиха се, купиха си каквото искаха и потеглиха. Не можещи да повярват за всичко това което им се случи до сега искаха само да се приберат. Вече беше близо 1 през ноща, беше понеделник от едни глупави аварийки си навлекоха куп ситуации на главата. И тамън преди да решат, че всичко приключи, михаха покрай някаква кола, в която една двойка, но не обикновенна двойка, а двойка педерасти се натискаха. Отвратени от гледката, в съзнанията им ясно изплува, въпреки, че за всеки по отделно, но абсолютно еднакво, че този ден няма край и, че гадостите ще го сполетяват цял живот.
След 20 минути всеки от тях се беше прибрал и обмисляше всичко това.
Мария одавна беше забравила за всички любовни проблеми, беше забравила за всичко, в напушената и глава имаше само циганин който си прави чикия пред очите и, клошар който я коментира шумно, пияница който иска да я налази и за капак двама целуващи се пендела.

понеделник, 18 февруари 2008 г.

The Biggest Party

Работния ден на Михаела беше скучен и досаден, с нетърпение дочака края. Беше се разбрала с Мария, Цвети и Ива да ходят на бар и лов за мъже.

Към 10 вечерта вече бяха готови и пушеха марихуана в новия джип на Ива. Тревата беше една от най-добрите които бяха пушили. След 15 минути съзнанието им беше замъглено, желанието за алкохол и силна музика беше по-голяма от чувството за самосъхранение. Потеглиха, бавно, смешно и с отворени прозорци, въпреки, че навън беше поне минус 5 градуса. Адреналина и тревата бяха замъглили съзнанието им и във викове и смях не разбраха кога са стигнали до бара.
Всеки един от вас си представя 4 двайсе годишни, наточени карачки. Всеки един от вас е мечтал да има поне една от тях, всеки един от вас би продал душата си за една нощ с тях, е мъже пропуснали сте шанса си, трябваше да сте там, тази нощ, те бяха готови на всичко за да получат тъй нужната си доза секс.
След 5 минути вече се бяха настанили удобно на бара и се наливаха с Май Тай и Дайкири, желанието за алкохол беше по-силно и от желанието за среднощния рицар и меча му. Не след дълго минаха на уиски.
С бурния си смях, голямите цици и красиви и високи тела привлекоха доста мъжки погледи и не само, но нали това бе целта. Появи се първия рицар, висок, грозноват и както в последствие се оказа ужасно глупав. Явно са прави хората които казват, че мъжете порастват интелектуално доста по-бавно от жените.
- Здравей, моя приятел много те харесва, но го е срам и не знае как да се запознае с теб - каза глупавия младеж на Михаела. Той много добре знаеше, че няма никакъв приятел, той просто беше поредния вълк единак, решил да се пробва с някоя лачена курвичка.
- Приятелю пробвай нещо по-оригинално - му каза Михаела и му се изсмя в очите.
След малко въпросния младеж реши да се пробва отново с нея, изсмивайки се на постъпката си и споделяки, че просто е бил много притеснен и не вярвал в успеха си. Само от учтивост Михаела завърза някакав 5 минутен разговор с него, който приключи с желание.

Нито един друг младеж не заговори компанията и към 3 сутринта, пияни на гъзове курвичките си тръгнаха.
Така приключи тази скучна неделна вечер.

неделя, 17 февруари 2008 г.

We Don't Know Why

Беше 1 на обяд, Натали тамън се пробъждаше в самотната си квартира в центъра на града. Въпреки, че бе работен ден, тя беше почивка. Представяше си как цял ден ще се въргаля в леглото и на дивана пред телевизора, ще се изкъпе и вечерта ще излезне да изпие едно мартини с приятелките си и да обсъдят вчеращната вечер. Да, но не, към 3 следобяда се обади Михаела и след 20 минути се довлече в тях.
След душ, смях, пиене на кафе и изпушване на половин кутия цигари, едночасово точене пред огледалото Натали бе готова да излезнат. Бе 5 следобяд.

Прекараха около 40 минути в задръстване, докато изминат разстояние което пеша взимаха за 15 минути. Леко изнервени влетяха в кафето, тръшнаха се на диванчето, запалиха по цигара и почнаха да звънят на свойте приятелки да идват при тях.

Към 9 вече бяха всички заедно и приятно пияни, вчерашната вечер бе обсъдена и се градяха планове за днешната. Мишето, Мария и Натали не искаха да ходяат никаде, още им държеше влага от предишната вечер. Цвети бе прекарала ноща сама, разхождайки се по пижама из тях. Родителите и си легнаха рано рано, брат и бе на работа, нямаше с кой да си говори. Компютърните и приятели и бяха писнали вече, искаше и се контакт лице в лице, но пък и беше достатъчно благоразумна да не се напие вечерта преди работа.

В крайна сметка всички попаднаха в нов клуб, в центъра на града. Алкохола беше разсеял всякакво нежелание за купон. Цвети бе във вихъра си, меткаше уискита като дете кока кола. Искаше и се да не свършва екстаза никога, не искаше да мисли за работата си, за проблемите си, за семейството си, искаше всичко покрай нея да е алкохол, мъже и силна музика, не искаше реалност. За нейна радост в схемата и се появи и мъж. Въпреки, че явно бе поне с 15 години по-възрастен от нея, Цвети се влюби в него, може би заради алкохола, може би заради леко прошарената му коса и мускулестото тяло, но тя го желаеше.
След още няколко уискита, смях, докосвания и целувки, тя беше в колата му и пътуваха към тях. Неможеше, а и не искаше да мисли какво ще се случи, искаше момента, искаше удоволствието, възбудата тресеше тялото и, а новия и приятел не го показваше по никакъв начин.
В процес на разговор, беше разбрала, че има строителна фирма, че има вила на морето, красив мезонет в южните части на града. Че е самотен и, че е романтик. Също и ценител на лукса и етикета, стила както по-късно се оказа, за него е всичко.
Когато той отвори врата на апартамента, Цвети остана изумена. Всичко бе правилно подредено, изискано, все едно не беше в София, а беше в тузарски апартамент в Манхатън.

Секса беше невероятен, той я маза с разни лoсиони, връзва я, чувството бе неуписуемо. Тя бе щастлива, Секса продължи около 2 часа. Заспа като къпана гушната в него.

Събуди я алармата на телефона, бе 9 сутринта, но тя искаше да не е тук и сега, искаше и се да продължава да е в тузарския апартамент в Манхатън, но уви бе в София и след 3 часа беше на работа. Искаше да изпуши една цигара и да изпие 2-3 чши кафе. Оказа се, че кафе той не пие, а цигарите и са на балкона, на който е достатъчно студено, за да излезнеш по фланелка. След кратък спор, тя излезна да пуши на балкона. Питаше се, дали ще превъзмогне това, и ще започне да се вижда с него по-често.
Връщането и в апартамента бе последвано от скандал, понеже целия му диван беше омазан в лoсиона от вчеращните забавления. Той дигна луд скандал, тя се развика, мразеше се, мразеше шума рано сутрин, мразеше се за това, че за миг бе решила, че това е мъжа който толкова време е търсила. В скандала той обеща да я направи гранд дама, каза и, че парфюма й е безличен, че дрехите и безвкусни, посредственни.
Излетя от апартамента му и силно тръшна врата след себе си. Не искаше да запомни дори къде живее. Излетя на улицата и скочи в първото такси с репликата " Към Мола приятелю " и потъна в размисли за случилото се.

събота, 16 февруари 2008 г.

The Beginning...

Мария излезна от дома си щастлива и опянена от представата за ноща която ще прекара. Излизаше на лов с приятелките си. Всичките до една свободни, млади, сексапилни, красиви и готови на всичко за да получат обятията, устните и члена на някой нощен рицар.

Закъсня за срещатата си с около 20 минути, но нито една от приятелките й не обърна внимание, те коментираха нещо в бара, който беше първото стъпало по стълбата на пиянството, наркотиците и разврата в една нощ. Щом зърнаха Мария смениха темата и тя не успя дори да заподозре, че те са говорили за друго.
След първото уиски Мария започна да се оглежда за жертви, копнеещи за плътски удоволствия тази нощ. За нейно огромно разочерование не намери нито един подходящ мъж във въпросния бар. Удави неудволетворението в още 3 малки уискита и дружно с приятелките си се запътиха към клуба.

Охраната и фейсконтрола много добре познаваха групичката, всяка една от тях бе имала поне по една нощ с някой от персонала на входа на клуба. Както всеки път просто влезнаха вътре, седнаха на бара и поръчаха МайТай, дали за разнообразие, дали за да постигнат по-бързо ефекта на напиването. След около 40 минути, Натали отиде някаде и след 10 минути се върна с шепа "бонбони", момичетата бяха щастливи, че какво по-хубаво от алкохол, ритмичните удари на "Хауса" и екстази, което щеше да разпали желанието им, ще накара телата им се гърчат в екстаз, пулса им да зачести, дъха им да стане тежък и влажен и всичката страст на света да се събере в тях. Сега оставаше да намерят с кой да я споделят. Не след дълго Нини се върна с компания от 4 момчета, симпатични, здрави, идеалните играчки за една нощ си помисли Мария.
- Дано и да са глупави за да не ми поискат и телефона - си помисли Мария докато си избираше обекта на наслада. След не дълго колебания сграбчи единия за чатала и го повлече към тоалетната. Младежа не оказа никакво съпротивление, дали защото тя стискаше здраво топките му, дали защото имаше желание за нещо. Мария не я интересуваше, екстазито вече бе подействало и тя неиздържаше, искаше секс, тялото и крещеше секс, тялото и се разтрисаше постоянно от вълни на възбуда.
В тоалетната не беше удобно за секс, но за една малка разгрявка с уста бе подходящо. Не след дълго младежа изпъшка и заля изпеченото в солариума личице на Мария. Тя се усмихна доволна, обичаше да го прави тук, така, обичаше всичко да приключва по този начин.
След 3 часа престой в клуба тя вече допиваше 6-тото си малко уиски и се наслаждаваше на пика на действието на "бонбона". Не и се искаше да губи момента, затова бързо извади от чантата си поредната стотарка и я хвърли на бара, взе си чантата и якето, грабна за ръка любовника си и с бързи крачки излетя от клуба, спря първото такси и му каза само адреса. На задната седалка се зае с младежа и себе си, жалко за нея, но от клуба до тях нощно време се стигаше за около 10 минути, така, че не успя да стигне кой знае колко далеч. Но във входа нещата за малко да отидат до края. Добре, че младежа не бе опянен от наркотици, а бе само под влиянието на 4 голями водки. След 5 минутно ровене в чантата, докато той и опипва гърдите, Мария намери ключа си от квартирата, бързо отключи и след по-малко от 30 секунди бе гола, на дивана и свличаше дрехите от поредната си жива секс кукла.
Секса продължи около 2 часа, стоновете й озвучаваха цялата кооперация, но на нея не и пукаше за съседите, не и пукаше за него, искаше само оргазмите никога да не спират, и с всеки пореден да се засилват, когато видя, че той е към края не му даде да го извади, тя правеше секс без презерватив, но не му даде да го извади, искаше да усети как се разлива в нея и го усети, това я накара да се разтърси в най-силния си оргазъм, мислеше, че ще припадне.
После заспа, но телефона и я събуди, бе колежката й, която стоеше на врата от 10 минути, чакаща я да отиват на работа. Мария с нежелание отвори вратата, вмъкна Цвети вътре, събуди куклата си и я изрита на вън, а той горкия дори не разбра какво става. Отне и около половин час, докато намери сутиена си, блузата, чантата и всичко което бе навсякаде из стаята. След 45 мин бе готова, главата и пращеше, дихателните и пътища изгаряха от всичкия никотин и катрани които бе поела през ноща. На излизане от входа се сети, че ако не предприеме нищо в следващите 12 часа, ще трябва или да става мама или да абортира. Мина през аптеката, взе нужните и лекарства и се качи в колата на Цвети.
Предстоеше и цял ден сред хора, работеше в голям магазин за козметика. Беше продавач-консултант. Искаше и се да умре, болеше я корема, циците и толкова стискане я боляха при всеки лек допир. Главата я болеше, имаше махмурлук, проклинаше се за всичко което бе направила през ноща, а и знаеше, че след малко ще я налегне депресията, заради "бонбона" който изяде в началото на ноща.